Драмите на българина: Страхуваме се от болест, бедност, война. Само 5% уплашени от мигранти и климат
Хората с уплаха от хвърчене (6%) са повече от тревожните за престъпност и тероризъм (5,2%)
Сред най-младите страхът от полети даже е по-висок от този от война
Притесненията от политиците (1,7%) са по-големи от влизането в еврото
Да се разболее (43,3%) и да изпадне в беднотия (36,7%) са най-големите страхове на българина. Те изместват войната (33,5%) на трето място измежду заканите, които смущават съня му.
Няма обаче страхове от апетит, респектът “от Господ ” е 0,1% страхът от бежанци е едвам 2%, а 2,7% са доста тревожните на тематика “екология ”. Още 7,7% са тези, които се боят от естествени бедствия и катаклизми, само че това включва и страховете от трусове, да вземем за пример.
Това демонстрира изследване на социологическата организация ЕСТАТ, извършено в интервала 20 януари - 6 февруари 2024 година В него са взели участие 1008 пълнолетни българи, които са отговаряли на социолозите по метода онлайн и директно персонално изявление. Те са посочвали в свободна форма за страховете си, а откривателите са ранжирали в къс и уголемен лист отговорите им.
“Очевидно тройката на огромните страхове е за живота, а по-малките - за неща, които по-скоро са проблем на всекидневието ”, разяснява шефът на ЕСТАТ Иво Желев. По думите му тройката на българските страхове е сходна с тази на всички хора по света. “Модерните страхове като тероризъм, мигранти, екология, замърсяване на околната среда, промени в климата обаче отстъпват на екзистенциалните
Добре показани, само че без изключително високи дялове са уплахите от инсекти, гризачи, влечуги, също и естествените стихии - вода, огън, огромни височини, хвърчене и други, разяснява пред “24 часа ” социологът.
Най-масовия си боязън - от заболявания и за здравето на близки, споделят 43,3% от българите. В тази група е всяка втора жена (51,5%), също и всеки втори във възрастовата група 50-59 и над 60 години. Тази група отнесе цялата тежест на последните 30 години преход и явно не е в добра психическа кондиция ”, разяснява социологът. Хората с по-високи приходи, живеещите в регионален и по-малък град са по-тревожни за здравето си и да не заболеят в съпоставяне със столичани и селските поданици, демонстрират данните.
“Като цяло проспериращите с по-високи приходи и обучение се опасяват повече за здравния си статус и този на околните си, в сравнение с по-бедните - те по-скоро се тревожат за мизерните си приходи, с които оцеляват.
За разлика от дамите, безработицата и бедността преобладават страховете на мъжете - 37,4% ги показват. Тези два казуса плашат повече българите на възраст 18-29 година и 50-59-годишните, живеещите в дребни градове, хората с главно и по-ниско обучение.
Войната е боязън на по към една трета от мъжете и дамите, също на хората над междинна възраст 40-65+, демонстрират още данните. Най-малко уплашени от боен спор са столичани (18,9%), най-вече - 48,5%, в селата.
Любопитно е, че страховете от заболявания, финансови неволи, безработица и война владеят тройно повече българи от тези със загуба на непосредствен човек и естествени бедствия, демонстрира още изследването на ЕСТАТ. Такава алтернатива са показали по към 11% от запитаните, или над три пъти по-малко от челните три. Жените, столичани (всеки 5-и) и 18-39-годишните са най-чувствителни на тематика гибел на непосредствен, а с повишаването на възрастта попадащите в тази група понижават.
Друг любопитен миг от изследването е, че страхът от височини, хвърчене, инсекти, животни е съпоставим количествено с този от тероризъм - съвсем 6 пъти по-малко от челниците, или по към 5-6% измежду запитаните. Впрочем съвсем толкоз се оказват и отбелязалите, че се опасяват от бъдещето - 4,8%.
Въвеждането на еврото плаши под 2% от българите. Екзотиката се добавя от пренебрежимо малко уплашените от ПТП и от демографската рецесия в страната. Толкова нашумелите в последно време паники от изкуствения разсъдък не са доста известни у нас - 0,9%, като измежду младите доближават 2,3%.
Ако се доверим на данните, коронавирус (7%) плаши хората повече от политиците (1,7%) и от бежанците (2%).
“От нищо не ме е боязън ”, споделят 6,2% от участниците в изследването. В тази група повече - 9%, са мъжете, до момента в който безстрашните представителки на нежния пол са едвам 3,8%. По към 9-10% е делът на храбрите българи, които нищо не ги плаши - те са измежду 18-29-годишните и 40-49-годишните. Към тях се причисляват столичани и жителите на селата. В групата на смелчаците няма да намерите обаче нито един човек с главно и по-ниско обучение, демонстрират данните на ЕСТАТ.
Сред най-младите страхът от полети даже е по-висок от този от война
Притесненията от политиците (1,7%) са по-големи от влизането в еврото
Да се разболее (43,3%) и да изпадне в беднотия (36,7%) са най-големите страхове на българина. Те изместват войната (33,5%) на трето място измежду заканите, които смущават съня му.
Няма обаче страхове от апетит, респектът “от Господ ” е 0,1% страхът от бежанци е едвам 2%, а 2,7% са доста тревожните на тематика “екология ”. Още 7,7% са тези, които се боят от естествени бедствия и катаклизми, само че това включва и страховете от трусове, да вземем за пример.
Това демонстрира изследване на социологическата организация ЕСТАТ, извършено в интервала 20 януари - 6 февруари 2024 година В него са взели участие 1008 пълнолетни българи, които са отговаряли на социолозите по метода онлайн и директно персонално изявление. Те са посочвали в свободна форма за страховете си, а откривателите са ранжирали в къс и уголемен лист отговорите им.
“Очевидно тройката на огромните страхове е за живота, а по-малките - за неща, които по-скоро са проблем на всекидневието ”, разяснява шефът на ЕСТАТ Иво Желев. По думите му тройката на българските страхове е сходна с тази на всички хора по света. “Модерните страхове като тероризъм, мигранти, екология, замърсяване на околната среда, промени в климата обаче отстъпват на екзистенциалните
Добре показани, само че без изключително високи дялове са уплахите от инсекти, гризачи, влечуги, също и естествените стихии - вода, огън, огромни височини, хвърчене и други, разяснява пред “24 часа ” социологът.
Най-масовия си боязън - от заболявания и за здравето на близки, споделят 43,3% от българите. В тази група е всяка втора жена (51,5%), също и всеки втори във възрастовата група 50-59 и над 60 години. Тази група отнесе цялата тежест на последните 30 години преход и явно не е в добра психическа кондиция ”, разяснява социологът. Хората с по-високи приходи, живеещите в регионален и по-малък град са по-тревожни за здравето си и да не заболеят в съпоставяне със столичани и селските поданици, демонстрират данните.
“Като цяло проспериращите с по-високи приходи и обучение се опасяват повече за здравния си статус и този на околните си, в сравнение с по-бедните - те по-скоро се тревожат за мизерните си приходи, с които оцеляват.
За разлика от дамите, безработицата и бедността преобладават страховете на мъжете - 37,4% ги показват. Тези два казуса плашат повече българите на възраст 18-29 година и 50-59-годишните, живеещите в дребни градове, хората с главно и по-ниско обучение.
Войната е боязън на по към една трета от мъжете и дамите, също на хората над междинна възраст 40-65+, демонстрират още данните. Най-малко уплашени от боен спор са столичани (18,9%), най-вече - 48,5%, в селата.
Любопитно е, че страховете от заболявания, финансови неволи, безработица и война владеят тройно повече българи от тези със загуба на непосредствен човек и естествени бедствия, демонстрира още изследването на ЕСТАТ. Такава алтернатива са показали по към 11% от запитаните, или над три пъти по-малко от челните три. Жените, столичани (всеки 5-и) и 18-39-годишните са най-чувствителни на тематика гибел на непосредствен, а с повишаването на възрастта попадащите в тази група понижават.
Друг любопитен миг от изследването е, че страхът от височини, хвърчене, инсекти, животни е съпоставим количествено с този от тероризъм - съвсем 6 пъти по-малко от челниците, или по към 5-6% измежду запитаните. Впрочем съвсем толкоз се оказват и отбелязалите, че се опасяват от бъдещето - 4,8%.
Въвеждането на еврото плаши под 2% от българите. Екзотиката се добавя от пренебрежимо малко уплашените от ПТП и от демографската рецесия в страната. Толкова нашумелите в последно време паники от изкуствения разсъдък не са доста известни у нас - 0,9%, като измежду младите доближават 2,3%.
Ако се доверим на данните, коронавирус (7%) плаши хората повече от политиците (1,7%) и от бежанците (2%).
“От нищо не ме е боязън ”, споделят 6,2% от участниците в изследването. В тази група повече - 9%, са мъжете, до момента в който безстрашните представителки на нежния пол са едвам 3,8%. По към 9-10% е делът на храбрите българи, които нищо не ги плаши - те са измежду 18-29-годишните и 40-49-годишните. Към тях се причисляват столичани и жителите на селата. В групата на смелчаците няма да намерите обаче нито един човек с главно и по-ниско обучение, демонстрират данните на ЕСТАТ.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ